Пропита с мистерии и фолклор: Тайната на гробницата Крийвикел
Ирландия е цялостна с призраци. Древните ѝ култури, които са загадка за нас, са оставили пейзаж, посипан със мистерии и странни места.
(Във видеото може да научите повече за: Откриха гробница на 3000 години в Перу)
Едни от най-странните и най-старите се намират в графство Донегал. Далеч на ветровитото атлантическо крайбрежие се намира мистериозната гробница Крийвикел (Creevykeel Court Tomb) - неолитно знамение, пропито с мистерии и фолклор.
С изветрелите си камъни и призрачната си атмосфера, гробницата Крийвикел е превзела въображението на поколенията, привличайки гости от всички краища на страната, с цел да размишляват върху тайните, скрити в античните ѝ палати.
Creevykeel Court Tomb is a Neolithic site. haunt its stones, said to be the resting place of, and strange lights have been seen at night.
— Historic Mysteries (@HistoricMystery)
Някои споделят, че са виждали мистериозни сини светлини, които идват от нищото и осветяват античните камъни със злокобното си зарево. Други пък са чували по какъв начин духовете на Крийвикел надават писък в най-тъмните нощи.
Кои са били тези антични хора, които са построили тази гробница? И кой е бил Крийвикел?
Артефакти, колоси и духове
Дворцовата гробница в Крийвикеел, или Tuama Cúirte na Craobhaí Caoile, с цел да получи същинското си ирландско име, е един от най-добре непокътнатите образци за дворцова гробница, останали в Ирландия. Тези мегалитни гробници датират от към 4000-2500 година пр.н.е. и са били образец за по този начин наречените " камерни гробове " или " галерии " .
Някога тези монолити, разпознаваеми по открития двор, са били стотици в Ирландия и Югозападна Шотландия. Някои от тях са по-стари от огромните пирамиди в Гиза.
Макар че през днешния ден мястото е известно като Крийвикел, измежду локалните поданици в миналото то е било наричано Кайслеан Бхаоиджин, което почти се превежда като " Замъкът на очарованието ". Когато археолозите за пръв път каталогизират обекта през 1900 година, те му дават още едно име - " Гробницата на великаните " - поради многото огромни камъни, открити на мястото.
Дворцовата гробница в Крийвикел има всички характерности на обичайната дворцова гробница. Тези структури нормално са насочени от север на юг и в началото са били покрити с керемиди, като всички тези белези могат да бъдат открити в Крийвикел.
Смята се, че присъщите им отворени дворове, от които произлиза името им, най-вероятно са били употребявани за ритуални действия като погребения на предците и езически церемонии. Това са били общи събития, на които е участвало цялото племе.
Дворът на Крийвикел е объл, с вход от изток и е обвързван с проход, постлан със стоящи камъни. Този двор е изключително впечатляващ, защото е дълъг 15 метра и необятен 9 метра, което го прави един от най-големите, откривани в миналото в Ирландия.
В западния завършек на двора има изложба, която в миналото е служила за погребална камера на обекта. Входът на галерията се охранява от два солидни камъка (стоящи камъни, които оформят входа). Те са били увенчани с камък за надпис, който в даден миг е паднал, само че е бил подложен на мястото си по време на реставрационните работи.
Тази класификация би означавала, че големите камъни са били декор на всички ритуали, които са се провеждали на мястото . Посетителите са се събирали в овалното пространство начело и са следили церемонията, осъществявана пред почитаните от тях мъртъвци. Изглежда, че неолитната Ирландия не е била по-различна от театъра.
Отвъд солидната врата се намира погребалната зона на галерията, разграничена на две обособени камери и разграничена от още камъни на рамката. Знаем, че те са били употребявани за погребения, тъй като в тях са открити четири комплекта кремирани кости. Галерията е била предпазена и от калдъръм, само че той наподобява е бил опустошен от дълго време.
Открития и митове
Разкопките в гробниците стартират през юли 1935 година под управлението на четвъртата Харвардска археологическа задача взаимно с държавното управление на Ирландия. Тези разкопки освен разкриват по какъв начин е бил издигнат обектът, само че и вършат някои забавни археологически открития.
Открити са предмети както от неолита, по този начин и от раннохристиянския интервал, което демонстрира, че мястото е било употребявано още веднъж и още веднъж през хилядолетията.
От откритите предмети два от най-впечатляващите са полирани каменни брадви. Първата е открита заровена сред скобите, които разделят главната камера. Втората, направена от гладък диорит, е открита скрита сред скобите на входа на двора.
Други находки включват огромен нож, направен от кремък (дълъг към 13 см), връх на стрела, доста детайли от гърнета (включително остатъци от осем неолитни гърнета), кварцови кристали и кремъчни стъргалки. Керамичните парчета, доста от които са без декорация и датират от интервала на неолита и ранната бронзова ера, допускат, че най-старите елементи на обекта са издигнати през късния неолит, почти 2500 година пр.н.е. Въпреки това наподобява, че другите елементи на обекта датират от разнообразни интервали.
По-специално, на изток от входа на неолитната камера е открит съд за размразяване или черна пещ от раннохристиянския интервал. Тази зона включва кръгла конструкция с огнище и конструкция, наподобяваща димоход, изпълняваща ролята на вентилационен отвор.
Археолозите считат, че обектът в миналото е бил зарязан, а по-късно е променено предназначението му през раннохристиянския интервал, като от погребално място се е трансформирал в леярна. Някои историци допускат, че мястото е определено, тъй като локалните поданици са подозирали, че металурзите от ковачницата ще могат да призоват духовната мощ на мястото, обогатявайки работата си с вълшебен сили.
В продължение на доста генерации легендите и фолклорът обгръщат правосъдната гробница в Крийвикел. Най-известната от тях е странната поява на злокобни сини светлини, които излизат от мястото. През годините локалните поданици са съобщавали, че са ги виждали, като са давали разнообразни пояснения.
Твърди се, че тези светлини са духовете на античните мъртъвци, които от дълго време са заровени там, само че към момента са неспокойни. Други настояват, че светлините идват от феи или други свръхестествени същества, които са се настанили там, привлечени от антична магия.
Смятало се, че това са " дребните хора " или Tuatha De' Dannan, прародители на по-традиционното ирландско изображение на феи и елфи. След като в раннохристиянската част на обекта са открити костите на две деца, локалните поданици стартират да допускат, че светлините са духовете на децата.
За страдание тези истории имат и по-малко мистично пояснение. Дълго време камерите на Крийвикел са били употребявани като импровизирана фабрика, където се е варила локална незаконна домашна бира, наречена Потин. Този развой евентуално изяснява сините светлини, идващи от мястото: напълно различен тип алкохол.
Освен тези призрачни феномени, мястото се свързва и с наблюдения на тайнствен бял заек. Смята се, че да видиш това създание е свръхестествено предсказание, а локалните поданици настояват, че това е или създание, което сменя формата си, или някакъв дух-пазител.
Наличието на солидни монолитни камъни, на пръв взор прекомерно тежки, с цел да бъдат преместени от античните хора, също поражда концепцията, че мястото е издигнато от колоси. Една от историите споделя по какъв начин Диармуид, фамозен исполин от ирландската легенда, построил гробницата, с цел да служи като място за последния му покой. Според други истории не Диармуид е построил обекта, а героят на огромна част от ирландската митология - Фион мак Кумхайл.
Каквато и да е истината, правосъдната гробница в Крийвикел е безконечен монумент в графство Донегал, Ирландия, затулен в тайнственост и напоен с фолклор. Древните й камъни нашепват приказки от предишното, пленяват локалните поданици и посетителите с митове за сини светлини, бели зайци и призраци на великани и герои.
Макар че археологията хвърля светлина върху историческото й значение, същинското обаяние на гробницата се крие в богатата комбинация от легенди и митове, която я обгръща. През вековете гробницата Крийвикел е напомняла за непрестанното обаяние от античното минало на Ирландия, където обстоятелства и фолклор се преплитат, с цел да основат вълнуващ роман, който продължава да интригува и въодушевява.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: Откриха гробница на 3000 години в Перу)
Едни от най-странните и най-старите се намират в графство Донегал. Далеч на ветровитото атлантическо крайбрежие се намира мистериозната гробница Крийвикел (Creevykeel Court Tomb) - неолитно знамение, пропито с мистерии и фолклор.
С изветрелите си камъни и призрачната си атмосфера, гробницата Крийвикел е превзела въображението на поколенията, привличайки гости от всички краища на страната, с цел да размишляват върху тайните, скрити в античните ѝ палати.
Creevykeel Court Tomb is a Neolithic site. haunt its stones, said to be the resting place of, and strange lights have been seen at night.
— Historic Mysteries (@HistoricMystery)
Някои споделят, че са виждали мистериозни сини светлини, които идват от нищото и осветяват античните камъни със злокобното си зарево. Други пък са чували по какъв начин духовете на Крийвикел надават писък в най-тъмните нощи.
Кои са били тези антични хора, които са построили тази гробница? И кой е бил Крийвикел?
Артефакти, колоси и духове
Дворцовата гробница в Крийвикеел, или Tuama Cúirte na Craobhaí Caoile, с цел да получи същинското си ирландско име, е един от най-добре непокътнатите образци за дворцова гробница, останали в Ирландия. Тези мегалитни гробници датират от към 4000-2500 година пр.н.е. и са били образец за по този начин наречените " камерни гробове " или " галерии " .
Някога тези монолити, разпознаваеми по открития двор, са били стотици в Ирландия и Югозападна Шотландия. Някои от тях са по-стари от огромните пирамиди в Гиза.
Макар че през днешния ден мястото е известно като Крийвикел, измежду локалните поданици в миналото то е било наричано Кайслеан Бхаоиджин, което почти се превежда като " Замъкът на очарованието ". Когато археолозите за пръв път каталогизират обекта през 1900 година, те му дават още едно име - " Гробницата на великаните " - поради многото огромни камъни, открити на мястото.
Дворцовата гробница в Крийвикел има всички характерности на обичайната дворцова гробница. Тези структури нормално са насочени от север на юг и в началото са били покрити с керемиди, като всички тези белези могат да бъдат открити в Крийвикел.
Смята се, че присъщите им отворени дворове, от които произлиза името им, най-вероятно са били употребявани за ритуални действия като погребения на предците и езически церемонии. Това са били общи събития, на които е участвало цялото племе.
Дворът на Крийвикел е объл, с вход от изток и е обвързван с проход, постлан със стоящи камъни. Този двор е изключително впечатляващ, защото е дълъг 15 метра и необятен 9 метра, което го прави един от най-големите, откривани в миналото в Ирландия.
В западния завършек на двора има изложба, която в миналото е служила за погребална камера на обекта. Входът на галерията се охранява от два солидни камъка (стоящи камъни, които оформят входа). Те са били увенчани с камък за надпис, който в даден миг е паднал, само че е бил подложен на мястото си по време на реставрационните работи.
Тази класификация би означавала, че големите камъни са били декор на всички ритуали, които са се провеждали на мястото . Посетителите са се събирали в овалното пространство начело и са следили церемонията, осъществявана пред почитаните от тях мъртъвци. Изглежда, че неолитната Ирландия не е била по-различна от театъра.
Отвъд солидната врата се намира погребалната зона на галерията, разграничена на две обособени камери и разграничена от още камъни на рамката. Знаем, че те са били употребявани за погребения, тъй като в тях са открити четири комплекта кремирани кости. Галерията е била предпазена и от калдъръм, само че той наподобява е бил опустошен от дълго време.
Открития и митове
Разкопките в гробниците стартират през юли 1935 година под управлението на четвъртата Харвардска археологическа задача взаимно с държавното управление на Ирландия. Тези разкопки освен разкриват по какъв начин е бил издигнат обектът, само че и вършат някои забавни археологически открития.
Открити са предмети както от неолита, по този начин и от раннохристиянския интервал, което демонстрира, че мястото е било употребявано още веднъж и още веднъж през хилядолетията.
От откритите предмети два от най-впечатляващите са полирани каменни брадви. Първата е открита заровена сред скобите, които разделят главната камера. Втората, направена от гладък диорит, е открита скрита сред скобите на входа на двора.
Други находки включват огромен нож, направен от кремък (дълъг към 13 см), връх на стрела, доста детайли от гърнета (включително остатъци от осем неолитни гърнета), кварцови кристали и кремъчни стъргалки. Керамичните парчета, доста от които са без декорация и датират от интервала на неолита и ранната бронзова ера, допускат, че най-старите елементи на обекта са издигнати през късния неолит, почти 2500 година пр.н.е. Въпреки това наподобява, че другите елементи на обекта датират от разнообразни интервали.
По-специално, на изток от входа на неолитната камера е открит съд за размразяване или черна пещ от раннохристиянския интервал. Тази зона включва кръгла конструкция с огнище и конструкция, наподобяваща димоход, изпълняваща ролята на вентилационен отвор.
Археолозите считат, че обектът в миналото е бил зарязан, а по-късно е променено предназначението му през раннохристиянския интервал, като от погребално място се е трансформирал в леярна. Някои историци допускат, че мястото е определено, тъй като локалните поданици са подозирали, че металурзите от ковачницата ще могат да призоват духовната мощ на мястото, обогатявайки работата си с вълшебен сили.
В продължение на доста генерации легендите и фолклорът обгръщат правосъдната гробница в Крийвикел. Най-известната от тях е странната поява на злокобни сини светлини, които излизат от мястото. През годините локалните поданици са съобщавали, че са ги виждали, като са давали разнообразни пояснения.
Твърди се, че тези светлини са духовете на античните мъртъвци, които от дълго време са заровени там, само че към момента са неспокойни. Други настояват, че светлините идват от феи или други свръхестествени същества, които са се настанили там, привлечени от антична магия.
Смятало се, че това са " дребните хора " или Tuatha De' Dannan, прародители на по-традиционното ирландско изображение на феи и елфи. След като в раннохристиянската част на обекта са открити костите на две деца, локалните поданици стартират да допускат, че светлините са духовете на децата.
За страдание тези истории имат и по-малко мистично пояснение. Дълго време камерите на Крийвикел са били употребявани като импровизирана фабрика, където се е варила локална незаконна домашна бира, наречена Потин. Този развой евентуално изяснява сините светлини, идващи от мястото: напълно различен тип алкохол.
Освен тези призрачни феномени, мястото се свързва и с наблюдения на тайнствен бял заек. Смята се, че да видиш това създание е свръхестествено предсказание, а локалните поданици настояват, че това е или създание, което сменя формата си, или някакъв дух-пазител.
Наличието на солидни монолитни камъни, на пръв взор прекомерно тежки, с цел да бъдат преместени от античните хора, също поражда концепцията, че мястото е издигнато от колоси. Една от историите споделя по какъв начин Диармуид, фамозен исполин от ирландската легенда, построил гробницата, с цел да служи като място за последния му покой. Според други истории не Диармуид е построил обекта, а героят на огромна част от ирландската митология - Фион мак Кумхайл.
Каквато и да е истината, правосъдната гробница в Крийвикел е безконечен монумент в графство Донегал, Ирландия, затулен в тайнственост и напоен с фолклор. Древните й камъни нашепват приказки от предишното, пленяват локалните поданици и посетителите с митове за сини светлини, бели зайци и призраци на великани и герои.
Макар че археологията хвърля светлина върху историческото й значение, същинското обаяние на гробницата се крие в богатата комбинация от легенди и митове, която я обгръща. През вековете гробницата Крийвикел е напомняла за непрестанното обаяние от античното минало на Ирландия, където обстоятелства и фолклор се преплитат, с цел да основат вълнуващ роман, който продължава да интригува и въодушевява.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ